Инсталацията на NextCloud става чрез контейнер. Първото нещо обаче е да обновим шаблоните.
pveam update update successful
Сега вече да изтеглим шаблона.
Натискаме бутона Templates за да изберем шаблона който ще ползваме.
Във филтъра пишем nextcloud и се отделя шаблона turnkey-nextcloud. Download за да смъкнем шаблона.
Смъкваме шаблона в /var/lib/pve/local-btrfs/template/cache/debian-12-turnkey-nextcloud_18.0-1_amd64.tar.gz.tmp_dwnl.6847.
Смъкването на шаблона завърши.
Имеме шаблон debian-12-turnkey-nextcloud....... Да създадем контейнера.
Създаваме нов контейнер.
Ще се казва nextcloud. Ще е в нода pve. Даваме парола за достъп до контейнера. Next за продължение.
Ще ползваме шаблон от local-btrfs. Когато смъкнахме шаблона там го записахме. Избираме и кой шаблон ще ползваме.
Контейнера ще е на zpool01. Заделяме 33GB за контейнера.
Заделяме 2 ядра за контейнера.
Контейнера ще ползва 2GB оперативна памет. За swap заделяме 1GB.
Много важен момент. Първо не ползваме защитна стена, защото NextCloud ще е в локалната мрежа. След това ползваме DHCP за получаване на IP адрес. Ако обаче не е демонстративен контейнера, а реално работещ ще трябва да сложите статично IP. Тук просто е демонстрация. По-надолу ще разберете защо IP-то трябва да е статично.
DNS-ите които ще ползва контейнера за локалния и публичния на GOOGLE. Ако нещо не Ви хареса, винаги можете да поправите контейнера.
Преглеждаме дали всичко което сме създали е правилно и Finish за край на създаването на контейнера.
Контейнера е създаден и готов за следваща настройка.
Контейнера е създаден но не е пуснат. Да го стартираме.
Поглеждаме в конзолата на контейнера какво се случва.
Контейнера се стартира правилно.
Да влезем в контейнера за по-нататъшна настройка. Вкарваме име и парола които създадохме за контейнера.
Предлага ни да създадем парола за достъп до MySQL базата данни на NextCloud. Това ще е администраторски потребител. Паролата трябва да е поне 8 символа, големи малки букви и т.н.
Повтаряме паролата за съвпадение.
Създаваме парола за администратора на NextCloud. Чрез него впоследствие ще се създават нови потребители за облака и т.н. Паролата трябва да е дълга 10 символа и т.н.
Повтаряме паролата за съвпадение.
Указваме как ще се достъпва NextCloud. В случая е IP, но ако беше работещ реален то формата трябваше да е от вида cloud.example.net или нещо подобно.
Тук просто натиснете Enter.
Предлага да определим пощенски адрес на който да се пращат пояснителни писма. Най-често това е на администратора. За сега няма да го указваме. Skip прескачаме тази точка.
Започваме самата инсталация на NextCloud.
Инсталацията завърши. Рестартираме контейнера.
Контейнера се стартира успешно. Вкарваме име и парола за да влезем в контейнера. И сега ще пишем малко в конзолата.
cd /var/www/nextcloud/config/ nano config.php 1 => '192.168.11.123', ### Може да го промените на адреса на който ще работи NextCloud 1 => '192.168.11.135', ### Ако сте направили промени то: confconsole
И все пак IP адреса не се промени. Ако се сещате казахме контейнера да взема IP по DHCP. Тук се вижда как е необходимо статично IP. Сега тези манипулации нямаше да ги правим. В браузъра пишем: https://192.168.11.84
IP адреса го променихме на 192.168.11.135, а трябва да е 192.168.11.84. Променяме адреса и тестваме наново. Наново в конзолата поправяме config.php
nano /var/www/nextcloud/config/config/php 1 => '192.168.11.123', ### Поправяме на: 1 => '192.168.11.84',
Вече влизаме нормално. Ползваме потребителя admin с паролата която му създадохме за администрираме NextCloud.
Имаме работещ облак. За по-фина настройка можете да погледнете на: Инсталиране и настройка на собствен облак